Георги Пирински срещу Иво Христов: Забележително е, че ще отговаря за човешкото развитие!
ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ – СЛЕДВАЩА ПРОГРАМАТА НА Българска социалистическа партия?!
Георги Пирински
Повод за този въпрос-удивление ми дава декларираното от вицепремиера Иво Христов по Българска национална телевизия тази заран (9 май 2026 г.), а точно, че неговият сектор, който е водещ за държавното управление, ще бъде политиката за човешко развиване – разбиране, както ни бе обяснено, поддържано от Организация на обединените нации.
Г-н Христов заяви, че в осъществяване на тази политика, той ще координира сферите на образованието, културата, туризма и спорта.
А ето какво гласи Програмата на Българска социалистическа партия от 2008 година: „ Промяната, която предлагаме е: промяна на неолибералния модел със социалната опция – човешко развиване за заслужен живот на всеки и на всички. За обособения човек такова развиване значи: всеобщо и качествено образование през целия живот; налично за всеки качествено здравеопазване и добър здравен статус на населението; нива на доходи, осигуряващи заслужен стандарт на живот. “
Напълно допустимо и най-вероятно е управлението на Прогресивна България не безусловно да се е досетило и въодушевило от Програмата на Българска социалистическа партия, само че въпреки всичко удивително е, че заместител министър-председателят огласи политиката за човешко развиване като свое обвързване и отговорност. Навярно се касае за отгласи от тогавашната му битност на лидер на „ Солидарна България “.
Няма неприятно, в противен случай, само че отсам стартират въпросите.
Първо, прекомерно стеснен е обсегът на секторите под надзора на господин Христов. Най-общо, Програмата на Организация на обединените нации за човешко развиване обгръща три взаимозависими посоки: обучение, здраве и приходи. Именно по този начин са отразени те в Програмата на Българска социалистическа партия като условия и параметри, характеризиращи степента на човешко развиване според методологията на Организация на обединените нации. И незабавно бие на очи мощно окастреното схващане на това разбиране у господин Христов, от което напълно отсъстват здравето и приходите.
Второ, господин Христов повтаря известната теза, че в сегашните спешни условия няма опция за по-сериозно преразпределение на приходите. Нещо повече – че сходни благоприятни условия са мощно лимитирани в изискванията на демократичната народна власт и пазарната стопанска система, които Прогресивна България залага в основите на своята управническа стратегия.
Теза, надълбоко порочна, ето за какво. Именно в изискванията на рецесия съществува алтернативата по-висок напредък и по-големи приходи да се реализират посредством съчетаване на възходяща конкурентоспособност със мощно развиване на обществената и солидарна стопанска система. Ето безапелационната позиция на трима някогашни членове на Европейската комисия от социалистическото семейство в взаимна обява безусловно преди дни, озаглавена „ Конкурентоспособността е нищо без човешки права “ (https://feps-europe.eu/competitiveness-is-nothing-without-social-rights): „ Европейските водачи са изгубили всякакво възприятие за взаимност и почитание. Днес всичко се върти към конкурентоспособността, дерегулацията и премахването на това, което е направило Европейския съюз уважавана регулаторна мощ в света. …Тъй като разноските за живот и достъпността са главната грижа на жителите, наш дълг е да отговорим и да предложим съответни решения. Призоваваме за нова социално-икономическа стратегия, която да дава отговор на днешните провокации, в това число по-нататъшната цифровизация на стопанската система, рисковете за европейските промишлености и паниките на милиони хора в целия Съюз. “
И по-нататък: „ Големите геополитически разтърсвания, пред които Европейският съюз е изправен през днешния ден, изискват по-силна суверенна Европа. Това постанова възобновяване и подсилване на обществената основа с увеличени вложения и фискален потенциал, в това число в обществените услуги … никакъв климатичен преход или цифрова промяна не може да се реализира без реформирана рамка на икономическата политика и солидна обществена основа. “
На процедура това значи, преди да разсъждаваме за преразпределението посредством налозите, да забележим по какъв начин става първичното систематизиране сред присвоени облаги и заработени заплати. Тук не на думи, а на дело са наложителни безапелационни дейности за одобряване на груповото трудово договаряне на работната заплата и изискванията на труд, осигуряващо обективни хонорари, битка против ширещия се недеклариран труд, строго съблюдаване на нормите за здравословен и безвреден труд и така нататък, което изисква мощни синдикални организации освен в държавния, само че и в очебийно преобладаващия частен бранш на стопанската система.
Не е изключително окуражаващо, че апелът на ръководителя на КНСБ от 7 май за незабавно привикване на Националния съвет за тристранно съдействие за разискване на предлаганите от синдикалната конфедерация 12 антиинфлационни ограничения срещна нулево внимание в първите послания на новоизбраното държавно управление. Само с приоритет на напъните „ за добър бизнес “, рецесията в издръжката на живот на голямото болшинство жители няма по какъв начин да бъде преодоляна.
И трето – в изявленията и на господин Христов продължава да свети с отсъствието си споменаването на Основния закон на страната, Конституцията, в която е закрепен базисният публичен контракт за страната. В доста леви среди битува, въпреки и мълчешком, разбирането, че Конституцията е буржоазно-либерално създание, което в най-хубавия случай следва да се пренебрегва. Само че този мироглед избира да си затваря очите за обстоятелството, че в нея е заложена и обществената опция като неделима съставна част от конституционния план за демократична, правова и обществена България.
Именно това схващане е заложено и в Програмата на Българска социалистическа партия от 2008 година, в основите на която е вписана постановката, че в съвременните български условия ние разглеждаме Конституцията като основата, на която може и следва да изградим своята политика за реализация на програмните ни цели за свободни жители в обективна страна със солидарно общество.
И в случай че търсим през днешния ден отговори на мъчителния въпрос „ ЗАЩО?! “ партията се срина до невиждано ниската си електорална поддръжка, то една от кардиналните аргументи е отводът ни да издигнем идеята за отбраната и развиването на Конституцията като основата, на която да обединим поддръжката и на необятни леви среди, а и на всички демократично мислещи жители за безапелационна поддръжка на политиката и представителите на Българската социалистическа партия.
За да стигнем през днешния ден до ситуацията, притежател на вярата за отбрана на главните упования и права на жителите да се окаже внезапно появила се групировка, освен това с половинчати разбирания и послания по какъв начин по принцип и на процедура да се намерят правилните отговори на тези очаквания и насъщни потребности.
Ето за какво мощна Българска социалистическа партия, въоръжена с ясни програмни послания и на практика решения е не по-малко нужна от когато и да било. Въпросът е, дали ще се откри нужната воля и схващане за това, което повелява дългът на нашата 135- годишна партия през днешния ден като притежател на достоверната социалистическа опция. Изпитанието е с прекомерно нараснала трудност, което не разрешава просто да си пожелаем триумф, а изисква в цялата партия да разгърнем деен развой на сериозна самокритика и кардинално преосмисляне на ролята и мястото на Българска социалистическа партия в днешна и утрешна България.
